Старата фабрика

Понеже беше събота и неделя,нямаше отворено място за тренировки. За това идвах тук да тренирам имаше на едно място много хубава и глатка повърхност. Наредих няколко големи стъкла,в който се виждаше образа ми. Обух си пачките и навих панделите около кракът си. Станах,като включих касетофона.
Започнах да ранцувам,като се гледах в стъклата. Извивах се до краен предел. Опитах се да направя една нова фигура но не се получи. Просто не се получаваше,какво ми липсваше?

Не очаквах никой да се появи тук и още по малко,пък да ме гледа. Не обичах когато исках да наблегна на тренировките някой ме зяпаше,още повече,че не исках конкоренцията да ми открадне някоя стъпка,която да ми коства много. Обърнах се,като малката ми пола се завъртя. Видях го,беше голям и силен,беше от онези момчета на преградието,който може би бяха джипчии:
-Нямам много в себе си,ако искаш вземи касетофона!
Казах аз,защото очаквах да ме ограби. Не общувах с такива от неговата прослойка,общувах само във високите среди.

Той явно бе невеж,явно не знаеше,за това красиво изкуство. За балета,за невероятния и прочувствен танц. Докато говореше го оглеждах,беше много красив и може би тренираше нещо. Не бях сигурна,какво точно търси тук,или по точно,защо аз се намирах на такова порутено място.
-Опитвам се да направя една балетна фигура,тренирам през цялото време,защото завършвам скоро,трябва да съм най-добрата.
Казах аз,като се завъртях в красив пирое,защото ми губеше от ценното време. Продължавах да играя на бавната музика,като изпипвах всяко малко движение но преди да направя последната си фигура се оказах много близо до него. Косата ми покри част от лицето ми:
-На ти явно не знаеш,какво е балет сигурно танцуваш онези грозни рап неща...
Дори не ми се искаше да го наричам танц.

Май успях да го засегна но не смятах да му отговарям,въпреки надменното му държание към него,той ми отвърна с прекалено голяма злоба,която не бях свикнала да усещам близо около мен:
-Значи не си стъпвал никога в театър. Когато видиш красивия и нежен балет на лебедово езеро,друго нещо ще говорим.
Приближих се към него и казах:
-Това е танц извиращ ос гълбочината,толкова нежен и прочувствен. А важите груби стъпки,перченето ви? Само хубавите чувства показани в балета,са достойни да бъдат показвани,а не вашия яд и гняв. Въпреки,че се състезаваме в живота,стъпим ли на сцената сме в едно.
Това бе разбираха,и никога не биха го разбрали:
-А и има училище за балетно изкуство,а не училище по хип-хоп танци.

-Добре добре,мразя да споря!
Казах аз,като въздъхнах:
-Прав си сега,сега трябва да тренирам,и дори и да не ти харесва.
Отидох до касетофона и смених песента. Трябваше да тренирам,защото ми казваха,че не давам всичко от себе си и е трябвало малко да се поразчупя. Е,какво повече от модерен балет,да се разчупя.
И това момче ми харесваше,бе нахакано и не бе,като другите нежни момченца,който познавах.
Но не бях добра във флирта,скарвах се преди да мога да си върна думите назад,или когато харесвах някой се заяждах.
-Защо не танцуваш сигурно си в някоя група?
Казах аз докато танцувах.

-Да в същност много ми е напре...
Не успях да довърша,когато го видях до себе си. Близо до мен и това малко ме накара да потръпна. Той ми показа,как държа ръката си и в първия момент се засмях,защото бе много глупаво,може би малко ме имитираше но пък имаше някакъв смисъл и беше прав бях се вкученила. Той беше отпуснат тялото му беше много отпуснато.
-Покажи ми някое отпуснато движение.
Спрях музиката за да не го разсеива:
-Както си танцуваш не е нужно да е нещо специално. Покажи ми някакви начални стъпки,който смяташ,че мога да повторя.

Помнех пързо движенията му и ги повратях но не бяха същите,като него,а някак изстегнати и доста балетни. Бях се стегнала прекалено много отнов,повтарях ги но сякаш не им придавах никакво чувство. След това той се разтанцува,аз дори не успях да видя цялото му движение. Обърнах се към него и казах:
-Добре,де не е нужно да се перчиш...
Засмях се,като взех бутилката с вода и отпих от нея. Оставих я отново в сака и казах:
-Трябва да направя съвременна хориогравия и трябва да е нещо не типично и модерно,за да се откроя. Трябва да ме вземат в известния балет на Александър Петровски но той иска винаги повече.
Приближих се към него:
-Може ли да ми бъдеш учител? Знам че не почнахме добре и се извинявам за което но моя свят е балета и съм дала целия си живот на него искам да успея.

На вечеря ли не излизах на вечеря но това беше прекалено малка цена,която щях да платя:
-Добре но не ям не здравословна храна,трябва да запазя тези килограми.
Усмихнах се аз но се изчервих и щом го усетих се завъртях,и започнах да повтарям движенията,който ми беше показал,като се опитах да се отпусна. Разтресох ръцете си и се опитах да се отпусна:
-Съгласна съм на тази седелака...
Завъртях се както той го бе направил но бе по скоро леко балетно но съчетанието беше много хубаво,защото за първи път ми дойде от вътре. Точно когато се бях зашеметила от движението,щях да полетя,явно в такива танци не бе хубаво да го танцуваш на пръсти и падах. Леко си изкълчих глезена не бе нещо сериозно но бе понаболяваше. Свих кракът си,и го обгърнах с ръце:
-Всяко първо начинание изисква своето първо падане и не успех.

Това,щеше да ми коства много но бях свикнала с болката,така че щях да си почина само днес. Усмихнах му се,като се опитах да не се обръщам към него,защото бях почервеняла от срам,за първи път ме канеше някой на вечеря. Той ме увери,че няма да е нещо долнопробно:
-Добре съгласна съм...
Обърнах се към него,като сложих косата си зад едното ухо:
-Довечера съм свободна,заради глезена ми,ще почина един ден и в други ден продължавам имам само 6 месеца до голямото преставление.
Започнах да отвързвам панделите на пачките си,който бяха старите ми:
-Вярвам ти,че няма да ме заведеш на лошо място но да не ме разочероваш.

Беше забавно,когато се опита да направи малкия реверанс. Много мило и галантно беше от негова страна:
-Казвам се Амелия.
Не знаех,че носи толкова хубаво име очаквах да е някое странно такова или да каже прякора си,да не се представи с истинското си име. Станах с голямо усилие,като отидох и обух маратонките си:
-Добре значи довечера ми се обади,като решиш къде ще ходим.
Написах на едно листче телефона си и му го подадох:
-Това ми е номера,аз отивам да се оправя.

Вървях към колата ми с някакво притеснение,комплимента му ми хареса и ме накара да се изчервя:
-Аз съм сколата...
Показах малката тъмно синя тойота и казах:
-Ако искаш,аз ще те закарам някъде.
Обожавах тази кола беше малка и много бърза винаги бях на време:
-Подарък ми е за 16 рожден ден,така не закъснявам никъде за нея. Обади ми се,като решиш къде да се чакаме,аз отивам да се подготвя.