Сградата на Некрофиър

Ново начало.... Боже, защо по дяволите ми беше да крещя точно на леля си. Но не... тя си беше виновна. Това че живеех в нейната къща не значеше, че ще ми казва какво да правя.
Затова и събрах малко дрехи в един сак и тръгнах към сградата на Некрофиър. Вярно, че не беше нищо особено, там се събирахме само за да танцуваме, но не мислех, че останалите ще имат нещо против да остана там за няколко дни, докато намеря подходящо жилище.
Влязох вътре. Обиколих малките стаички и най-накрая открих една почти подходяща. Всичко беше прашно, но с малко усилия щеше да светне на мига. Оставих сака на праашното легло и чух входната врата да се отваря. Излязох от стаята, за да видя кой е.
- Хей, Уил... - усмихнах се.

Днес беше голям ден! Наистина! Мислех, че само на късметлиите се случват такива неща. И то в някой хубав ден като петък или събота. И имах пълно основание да мисля така! Вече три месеца си търсех жилище. Исках да е хубаво, което според моите представи означаваше две стаи, кухня и отделна баня. Но тук бе трудно да намериш такова за цената, която аз бих могъл да дам. И това не се вместваше идеално в сметките ми, но ако намерех някой достатъчно луд да разделя наема с мен, щеше да е супер!
Реших да се отбия сградата на Некрофиър. Можеше и да намеря търсеният човек.
- Хей, Уил... - обърнах се и видях усмивката на Изи.
Бързо извадих обявата от джоба си и се затичах напред.
- Изи! - ухилих се до уши, хвърляйки листа в ръцете й. - Какво мислиш?

Дотича до мен и хвърли в ръцете ми някакъв лист. Погледнах го. Беше обява за жилище.
- Новият ти дом, предполагам. - ухилих се без да поглеждам към Уил.
Разгледах набързо обявата.
- Супер е! Точно това ти трябваше, до колкото помня. - засмях се и отново погледнах листа.
- Кога го взимаш? - попитах.

Този въпрос малко намали ентусиазма ми. Всяко хубаво нещо идваше със своите минуси все пак. И явно точно това бяха моите. Не се знаеше кога ще го продадат. А можеше и в момента да го правят... не, обявата бе от тази сутрин. Едва ли щяха да го вземат толкова рано. Дано... Търсенето щеше да ми отнеме поне няколко дни. Не защото бях претенциозен, а защото трудно се намираше човек, който няма против съквартирантът му да не готви, да пере веднъж на три седмици и да внася бездомни котки и кучета когато му скимне.
- Когато намеря съквартирант. - седнах на пода до някакъв сак. Тъй като тя бе единствената в момента тук, предположих, че е неин. - Какво става? За какво ти е това?

- Когато си намеря съквартирант. - ухилих се и го погледнах.
Уил седна на земята и забеляза сака.
- Какво става? За какво ти е това? - попита ме.
Отклоних поглед и се засмях.
- Ами... Дали ставам за съквартирант? - усмихнах се миловидно и го погледнах.

Знаех, че живееше с леля си, но си нямах и представа, че нещата са стигнали до изнасяне на багажи. Каквото и да ставаше обаче, щеше да е права. Човек е най-добре когато е самостоятелен! Това бе моят принцип в живота. И ето затова може би сега живеех на разпадащ се таван, на който само покривът още беше цял. Едната стена си отиде преди месец, когато съседите се преместиха. Закачили картина и тя - бум! Сега слагахме завеса между двете стаи. И да ви призная, не беше много удобно.
- Ставаш, разбира се. - усмихнах се, ощастливен от мисълта, че това с апартаментът стана така бързо. - Ще видиш, че ще ти хареса! Има две стаи, тераса, кухня и баня с вана доколкото разбрах. Споменава се, че трябва да се пребоядиса, но това няма да е проблем.

Усмихнах се. Това беше страхотно! Тъкмо се изнесох и хоп!
- Знаеш ли, Уил... Освен велик танцьор си и страхотен приятел! - засмях се и го прегърнах.
И да си призная, наистина чувствах групата като свое семейство, но един от хората, които
най-много ценях бе Уил. Беше прекалено... естествен. Това ми харесваше. И не, не го чувствах като онези гей-приятелчета, с които межеш да споделиш всичко, да ги караш да те мажат с крем за тен и т.н. Беше опросто невероятен приятел, това бе напълно достатъчно.

- Поласкан съм. - отвърнах с една от онези широки-широки усмивки. Изнасях се! Довиждане мухъл, довиждане паяжини, довиждане и на всестранните буболечки! Чувството беше страхотно! Да оставиш гнилото си старо жилище на боклука и да намериш чисто ново с кухня и баня. Като се замисля вече Понеделник трябва да се счита за хубав ден.
- Нали за това са приятелите? Ако се обадиш в два часа през нощта и ми кажеш, че си убила човек... - минута пауза. - Аз просто ще те попитам къде да нося лопатите.
Смигнах на Изи и бързо набрах телефона, посочен на обявата. Човекът каза, че можем да отидем сега да огледаме апартаментът.
- Грабвай сака, Изи. Местим се! - ухилен до уши, го взех вместо нея и се затичах напред.

П.С.: Ако искаш да направим нова тема с апартаментът и направо там да пишем?

"Супер, сега тотално зациклих."
Мислеше си Алекс, който вървеше на никъде из Ню Йорк, а трябваше да търси още от сега някаква работа поне, ако щеше да е на улицата и да танцува за пари, както всяка нощ правеше в Торонто. Клийс влезна в някаква стара, изоставена сграда, но можеби обитавана, заради дрехите по закачалките. Или пък беше склад?
Е, к'во, за една нощ който и да е тук нямаше да прави проблеми. Отваряйки вратата, там беше празно, лампите светеха, пълно с всякакви сакове, в който момчето 100 пъти се спъна и изрита преди да стане нещо.
- Някой? - провикна се Алекс, но без отговор. Явно щеше да е тихо. Е, поне имаше подлсон за една нощ. Той остави сака си на земята, като седна и се облегна на стената.
Изведнъж се чу шум. През вратите влезе някой .. мхм, някакво момиче. Алекс се изправи като чу шумът и се приближи до вратата.
- Ъъъъ.. преча ли илии .. - промълви момчето, като погледна към момичето.

Нат реши да иде да потренира малко да отработи някое и друго движение. Беше се запътила към залата за тренировки. Влезна и се качи пъргаво по стълбите. Влизайки навътре се спря пред сака й,когато някакво момче изскочи от зад
- Преча ли?- попита момчето глидайки я. А Нат се олърна към него.
- Не особено,но какво правиш тук?- попита го тя слагай едната си ръка на кръста

Aлекс се усмихна, като метна един поглед отново на сградата, която от някой страни се разпадаше, но беше доста .. приятна.
- Не особено, но какво правиш тук? - попита момичето, като застана на буквата Р. Клийс като за начало се почуди какво да отговори, тъй като .. нямаше отговор, можеби? Или пък трябваше да измисли нещо бързо.
- Бих попитал същото. - отговори той, като видя, че момичето го изгледа леко тъпо, а той повдигна рамене, сядайки на земята до сака си.
- Алекс. - представи се като отвори сака си и извади някакъв анцунг.

Нат го погледна и му отовори
- Аз ли? Тренирам тук . И междевремно се подвизам често тук.-отговори му и го погледнах го отново
- Ами ти? Какво търсиш тук?-попита го отново сядайки до своя сак

- Тренираш? Какво? - да, явно беше очевидно, че тук се провеждаше някакво такова, стрийт неща. Общо взето Клийс беше доста запознат с това. Обичаше да танцува точно по такива места. Да, Ню Йорк доста го изненада като за начало.
Докато слушаше, Алекс сабу кецовете си набързо, махна дънките и облече големият сив анцунг, който държеше в ръце и отново обу кецовете си. Е, можеби тази вечер щеше да излезе за една врътка на улицата поне.
- Аз .. дойдох на чисто. Исках да започна от нулата, както винаги съм правил. Но виждам, че има много конкуренция.
- Хъх? - възкликна момичето.
- Стрийт танците.

- Тук сам,неможеш да прокопсаш. Остава ти само да се присъединиш към някоя банда. И да танцуваш с нея. Тук всеки намира своето семейство. И никой няма да ти откаже стига да си достатчно добъл- обени му тя оглеждайки го. Това момче определено показваше,че има нужните черти и умения.
- Хъм Алекс в щакво си най-добър? Ще ми покажеш ли?-попита го Нат повдигайки едната си вежда изпитателно

- Можеби си права. - замисли се Алекс, като напъха връзките на кецовете вътре, а момичето се усмихна и се изправи, гледайки Клийс.
- Винаги.
- И предполагам тук постоянно всичко е.. за победата? - предположи Алекс, който започваше да схваща каква е работата в Ню Йорк. Е, дано беше и за удоволствие тъй като .. да победиш в една битка си има свойте положенителни и отрицателни страни. А за Клийс това беше тъпа работа. Но да видим.
- Хъм Алекс в какво си най-добър? Ще ми покажеш ли? - попита момичето, чието име беше неизвестно. Е, щеше да й покаже колко може ..
- Хм, не ме бива във въздуха, но .. на земя .. все пак .. да видим. - промълви той с една лека иронична усмивчица, като се огледа за лаптопа, който мярна докато влизаше. Отиде там и пусна първата песен, която видя.
- Но не искам да танцувам сам. - възкликна той самодоволно, като повика момичето.

- Добре - отговори му Нат приближавайки се към него
- Аз съм Натали,но всички ми викат Нат. А и щом не си особено добър във въздуха... Значи си дошъл на правилното място. - каза му Нат минавайки покрай него и сменяйки песента застана до него пред огромното огледало.
- Така е по добре,е хайде сега да те нидим..

Aлекс се усмихна, като започна лека по лека да слуша музиката, която тя бе пуснала. Странно, гаден бас имаше, затова фрийсталът беше всчико, което трябваше да сътвори пред огледалото. Само музиката ако беше по-силна.
- Та ще з. - започна да говори тя, като видя, че Алекс тръгна с бърза походка към лаптопа, но не да смени, а да увеличи музиката малко.
- Ей. - каза тя като леко се засмя.
- Давам малко газ само .. - промълви той като тръгна с ритъмът на музиката да върви към огледалото. И .. да, предлочиташе да не се гледа в огледалото. Просто танцуваше това, което първо му идваше на умът, докато гледаше Натали. И спря като даде шанс на Нат ако можеше да вдигне летвата още.

Нат започна да танцува това в което беше най- добра. Тя беше гъвкава и нито едно движение не и се опираше. Танцуваше в такт с музиката,всичко и бе в синхрон с нея. А след това спря и погледна Алекс.
- Добър си . - каза му и се усмихна

Алекс гледаше с каква лекота момичето танцуваше пред огледалата, сякаш за нищо не й пукаше. И така трябваше. Всичката енергия, която беше с нея успяваше да опсипе Клийс, който гледаше Нат с една доста ярка усмивка. Признаваше си, ето това беше танцуване. Неговият перформънс нямаше нищо общо с това на Натали. И беше възхитително. Той намали музиката още повече, като се върна обратно при момичето .
- Добър си. - каза тя и се усмихна като си пое въздух.
- Не колкото теб. - отговори Алекс като се замисли.
- Тиии .. - започна да говори той.
- Съмнявам се да се занимаваш само със стрийт. Има нещо различно. - засмя се той импулсивно, гледайки Натали.

Различто,толкова ли бе очевадно
- Танцувах балет,учейки се от майка си. Но след като почина всичко се промени.- казах му аз сядайки на земята и поглеждайки го
- Но ти определено използваш само стрийт движения.- казах му аз и се усмихнах леко
- Има някой движения които трябва да отработваш,но си в синхрон с музиката. И това прави всяка твоя грешка почти низабележима- казах му и се усмихнах

- Балет. Звучи хубаво. Даже е супер да можеш да смесиш двете .. различности. Можеби това те прави толкова различна в танцуването. - заговори се Алекс. - преди в Торонто когато бях, тъй като винаги бях на улиците, мацките от квартала се занимаваха с балет и стрийт, но не се получаваше този ефект, който видях в теб. - засмя се той, като си припомни разни неща от миналото. По скоро грешките от миналото.
- Но ти определено използваш само стрийт движения. - допълни се момичето, като се усмихна, а Алекс знаеше, че беше така.
- Можеби си права. - каза Алекс, като седна до нея.
- И сигурно ти е било трудно след загубата на скъп човек. Познато чувство.

Погледнах го и му се усмихнах
- Едно от най - трудните неща - казах му аз поемайки си въздух
- Танцуването е всичко за мен. Баща ми не ми е такова семейство каквото ми е групата- казах му аз
- Хъм търся сисъквартирант за къщата,която наех. Само да неживея с баща ми. Ако искаш може да дойдеш. -казах му аз определено беше готин

Алекс се усмихна на момичето, като че ли знаеше какво е чувството дори да не познаваш собствените си родители. Той въздъхна, като погледът му се втренчи на едно място, дори да слушаше какво Натали говореше.
- И за мен е всичко. Това е вече единственото, което имам в момента, заедно със .. хммм .. няколко долара, който ми останаха като запас. - засмя се той на думите си, който бяха истина и затова дори беше стигнал до тук.
- Яко е да имаш семейство, явно. - усмихна се той, като погледна Нат отново и се замисли над нейното предложение.
- С .. удоволствие, но .. нямам нищо, освен енергията в мен. Тоест .. пари, ала-бала .. да, на чисто съм. Така че .. но съм навит и то много. - каза Алекс.

- Алекс в момента не говорим за пари. А и баща ми плаща наема само и само да не съм в неговата къща. Така ,че... - казах му аз усмихвайки му се
- И ти можеш да си част от нашето семейство стига да имаш желание за това. -обесних му аз усмихвайки му се
- Хей ако искаш взимай сака и да отидем са се настаниш? - казах му аз усмихвайки му се и ставайки от пода. Взех своя сак и го зачаках.

п.п. Пиши направо в къщата

» Сградата на Флаинг драгънс