ресторант "The secret"

С Брук останахме сами. Тя предложи любимия ми ресторант и аз нямаше как да откажа. Вървяхме до там, тъй като пътя не беше много дълъг. Влязохме в ресторанта, аз дръпнах стола й , за да седне , а после аз също се настаних на другия срещу нея.
- Такам , да видим какво ще хапнем за обяд. - подсмихнах се и взех едно от менютата на масата и й подадох другото.
След малко сервитьорката дойде , за да вземе поръчките ни , а аз още не бях решил.
- Ти избери. - усмихнах се на Брук и оставих менюто на масата.

Той беше голям кавалер.Явно не можеше да избере и ме накара да избера аз.Аз се сетих за много вкусни ястия.Поръчах и го погледнах мило.
-Хей..защо ме накара аз да избирам,а ако не ти хареса това което съм избрала,какво ще правим?-усмихнах се.-И разкажи ми за себе си,искам да знам всичко.-усетих как усмивката,ми се разтяга и вече на беше толкова незабележима.Той беше невероятен,молех се да се получи между нас,но нищо не се знаеше.

- Спокойно , вярвам в избора ти. - намигнах й и се ухилих.
- За мен ли? Ами да видим .. Роден съм в Лондон , Англия. Богаташко синче съм , никога не ми е липсвало нищо. От малък съм запален по танците. Учих в известна школа за изкуства. И да не се хваля , ноо .. няма стил , който да не ми се отдава. - засмях се самодоволно.
- След това дойдох тук , в Ню Йорк , разбрах за групата Flying dragons и станах нейн член. - разказах й.
- Ами ти ? - попитах я усмихвайки се.

-Ами,аз съм израснала в Лос Анджелис,Калифорния.На 16 се преместихме да живеем тук.Аз също съм от богато семейство и никога не сами липсвали удобството и лукса.Винаги получавах това което исках.Реших,че трябва да изхвърля проблемите от живота си и ги загърбих,сега живея весел живот изпълнен с купони, алкохол и смях.Това ми помогна да стигна до тук.Обожавам да танцувам и съм решена да стана най-добрата.Ето ме сега съм на 19 живея сама и се грижа за себе си.Ами това е основно.-усмихнах се леко и погледнах надолу.-А,ти на колко години си?-засмях се.

- Aми , по случайност съм колкото теб. - засмях се.
- И също живея сам. - усмихнах й се.
Сервитьорката дойде и ни донесе поръчката.
- Да ти е сладко. - подсмихнах се.
Аз също вкусих от храната и да призная , не беше никак зле. Изведнъж чух някакъв шум , идващ от вън - беше започнало да вали.

-Хей,сега как ще се прибера,нито чадър си нося и да слушам Пейтън си оставих и колата.Сега ще подгизна,дано да спре докато си тръгнем.-ухилих се глуповато.
-А,ти къде живееш всъщност.?-засмях се.Реших да го попитам може би живееше наблизо до моята къща.
-А имаш ли брат или сестра?-ето пак започнах с глупавите въпроси.Вече не знаех какво да го питам когато стоях с него губех ума и дума.И макар да се повтарям той си беше невероятен.Пулсът ми беше ускорен,а усмивката не слизаше от лицето ми.

- Не се безпокой , аз ще те закарам. - предложих й като също го исках, за да одължа времето с нея. Тя беше прекрасна , с чувство за хумор и невероятно красива , особено когато е усмихната.
- А и ти ще идваш в къщи, за да репетираме, забрави ли ? - напомних й и се засмях глуповато.
- Нямам брат , нито сестра. - казах аз.
- Може би затова съм такъв егоист. - подшушнах й и се усмихнах широко.
Къщата ми беше не много на близо , но колата ми беше паркирана на уличката отсреща. Бях готов да тръгнем когато каже.

-Всъщност ако трябва да бъда честна аз,живея на квартира търся си къща,но до сега не намирам подходящата.-засмях се аз-Пък и няма много къщи за продаване все са апартаменти,а аз лично не си падам по апартаменти.-засмях се самодоволно.
-Хаха,ти не си видял аз какъв егоист съм и имам сестра,все пак съм по малка от нея с 3 години,но пък много се обичаме.Макар,че сме от различни майки и различни отбори.-ухилих се аз.
-Съгласна съм да тренираме,но ще трябва пак да минем през нас за да си взема дрехи,за танцуване.-ухилих се игриво.-Аз съм готова с обяда ти?-попитах не търпеливо,като малко момиченце.

- Хаха , не вярвам , че си по-голяма егоистка от мен. Сигурен съм , че ти не си удряла другите деца по ръцете щом посегнат към твоя играчка. - заснях се и поклатих глава.
Помислих си дали да й предложа да живее у нас щом е на квартира, но реших да изчакам малко, за да видя как ще се развият нещата. Не исках да бързам, иначе рискувах да оплескам нещата.
- Няма проблеми , първо ще минем през вас , за да си вземеш нещата , нужни ти за тренировка и ще отидем в къщи. - усмихнах се доволно.
- Аз също приключих с обяда. - повдигнах доволно вежди , а след това избърсах устните си с една салфетка.
Излязохме от ресторанта и повървяхме до колата ми. След като стигнахме аз й отворих вратата , за да влезе , а после аз също се настаних вътре. Тръгнахме към тях като Брук ми казваше на къде да карам. Най-накрая стигнахме до квартирата й.

Тръгнахме към колата му,той се държа много кавалерски.Беше страхотен.Когато стигнахме квартала,слязохме и двамата от колата.Той ме последва.Отключих вратата и го поканих да влезе.
Усмихнах му се и е запътих към спалнята за да си взема дрехите за танци.И отново се бях преоблякла.Когато се върнах явно му беше станало скучно.Попитах дали много ме е чакал,но той само измънка"няма нищо".Изправи се и се запътихме към тях.

» ресторант "Dark in the Light"
» Victoria's secret