Central Park/Alex's house. 2011

Алекс вървеше на улицата по път за мизерно-студения парк, вечерта, леко клатушкащ се наляво-надясно с някаква бутилка в ръка. Явно най-близкият бар беше така добър да почерпи Алекс с няколко чашки алкохол, което радваше Клийс на макс. Беше яростен. През цялото му тяло минаваха всякакви емоции - щастие, мъка, още алкохол. И защото той винаги прецакваше всичко. Мда, неговият любим брат. Вървеейки по алеята, стигна парка където по самотните пейки лежаха някакви мизерни бездомни човечета, който се мяркаха насам натам всяка вечер в студа с някакво старо раздърпано палто и скъсани на подметка ботуши, първите, който намерят.
- Ще тегля една м-майна на всичко и т'ва е. - крещеше докато минаваше Алекс по малкото мостче и се смееше като първия напушен идиот. Тъпото страдание не беше кой знае какъв фактор, но определно си казваше думите пак и пак.
Самодоволно някой вървеше към момчето, което се беше надвесило на малкото мостче и гледаше замразената вода. Чу се лек присмех.
- Хмм, я виж ти. Кой дойде. - иронично промълви Алекс, който се усмихна леко и повдигна бутилка за наздраве, дори .. брат му да не пиеше.

Беше късно вечерта. Тренирах около час - два в къщи , а след това си взех душ. Изгледах няколко филма, но все още умирах от скука. Замислих се и реших да се разходя малко. Вървях без посока, на където ми видят очите и се озовах в парка. Нямаше кой знае колко хора, но тук там се мяркаше някой заспал на пейка бездомник. Чух стъпки да идват зад мен. Това беше по-малкия ми брат Алекс.
- Всъщност съм тук отдавна. - засмях се като го погледнах как изглеждаше - пиян, с бутилката в ръка и все още продължаваше да пие.
- А ти не трябва ли да си си в къщи , плачейки на някой филм като момичетата вместо да си тук продължавайки да се наливаш? - попитах го иронично.
"Ако можеше да се види .. Но по-добре да не може " помислих си. Изглеждаше толкова зле, че изобщо не можеше да си представи.

- Ами не, брат ми, не последвах твоя път с депресията пред сапунките и пуканките, гушкайки едно одеало, вместо да посегнеш към нещото, което ще те усвести. - промълви Алекс , който говореше вече не чак толкова свързано, колкото трябваше. Постъпката на брат му не беше една най-приятните ситуации.
Алекс се засмя на нищото, като гледаше водата надолу. Хмм, защо ли да не осакати Чейс лекичко, и без това не беше от голяма полза, освен да дава някоя друга идея в хореографийте. Алекс тъпо изгледа Чейс и се приближи до него, без да го докосва. Нима това не му стигаше, че сега Алекс му бе писнало от всичко.
- Нима мама и тати не позволяват да пиеш алкохолче? - говореше Алекс, като беше направим муцунка като на кученце и разля малко бира по него, а след това изхвърли празната бутилка през моста надолу.

- Хаха , много смешно. - направих палячовска физиономия докато бършех дрехите си.
- Просто не искам да заприличам на теб скъпи братко. - казах иронично през смях.
Алекс започваше да ме дразни , което сигурно беше и неговото желание.
- Гледай да не ме изцапаш много, иначе ще ни отвориш повече работа .. на мен и нея. - усмихнах му се високомерно.
Сега беше дошъл и моя ред да се дразня с него. И много добре знаех как .. Тя беше идеалното "оръжие" срещу него.

Алекс се усмихна, като разкопча якето си и прерови за запалката, която явно беше изгубил някъде по пътя. Е, нищо, можеби я беше оставил в бара, заедно с .. ключовете от тях и .. портфейла. А, това не беше на добре.
"Мамка му, забравил съм ги." мислеше си Клийс, който пипаше по джобовете на дънките и .. якето, но нищо не беше в него.
- Мечтай си, брат ми, тя никога няма да седне и да ти търка якенцето. - иронично промълви Алекс, който беше решен, че днес Чейс беше достатъчно раздразнен, за да продължи да се джафкат взаймно като кучета.
- И между другото, хич не става в леглото. Дано се задоволиш с куклите си. - говореше той, като се беше хванал леко за мостчето да не губи равновесие.

Алекс започна да се опипва , сякаш търсеше нещо. Нищо чудно , с тая пияна глава едва ли ще помни кое къде е оставил.
Бръкнах в джоба на дънките си и извадих кутия цигари и запалка. Запалих цигарата си и погледнах някак странно към брат си. Подадох му кутията с цигарите, която беше вече празна и се засмях на глупавата физиономия която направи когато отвори кутията.
- А колкото до търкането .. ще видим. - засмях се и си дръпнах от цигарата.
- Не става ли? Да бе, сякаш знаеш .. - казах с подигравателен тон.
- Спокойно , съвсем скоро ще я пробвам и ще ти кажа. - намигнах му и на лицето ми се изписа лукава усмивка.

Алекс завъртя очи, като видя празната кутия от Чейс и я изхвърли по него, като се хвана за главата и въздъхна. Правеше се един идиот, както преди правеше когато въобще не говореше с брат си, но .. беше Алекс?!
- Ако се надяваш на нещо по-добро от нея, не очаквай. Просто забавление като всички останали. Само ти казвам, намери си някоя която повече ще ти отива на стила, брат ми. - усмихна се Алекс, който погледна околността около тях.
- Нали казват "Съединението прави силата" така че .. ако успееш, само си се хабил за нищото. - Алекс продължаваше да говори на глас всичко, което му се въртеше в мисълта. О, якото беше, че по джобовете имаше пликчета скъпичка дрога, която .. айде, защо да не сподели с брат си? По братски ,нали?
- Ти искаш ли? Малко ще ти е силничко. - усмихна се Клийс иронично.

БРАТ МИ, ПОЗДРААААААВ :Д:Д:Д:Д https://www.youtube.com/watch?v=ebF2AiTD1yI

Разбира се, че исках Сойър само за забавление. Дългите връзки, влюбването, изобщо сериозна връзка не беше за мен.
- Алекс .. - приближих се до него и го прегърнах като едната ми ръка беше на рамото ми ..
- Ти забравяш , че мога да имам всяко едно момиче, което пожелая. - усмихнах му се.
Повдигнах вежди, когато видях пликчето с дрога. " Какво по дяволите ? " .. Знаех , че Алекс е идиот , но чак пък толкова ..
Посегнах да взема пликчето от ръката му, като мисълта ми бе да я изсипя на земята, но той ми попречи. Дръпна ръката си тъкмо когато щях да я поема в дланта си.

И за теб поздрав брат ми !! :Д :Д :Д

Алекс се ухили, като погледна брат си в очите.
- Не забравяй, че не веднъж аз си играх с тези твой приятелки. Благодарско, че ти ги друсах, нямаше да ти пуснат въобще. - засмя се Алекс, който видя тъпия поглед на брат си. А по темата за Сойър .. Алекс нямаше какво да каже.
Чейс постегна към пликчето, което Алекс държеше в ръка за да го вземе, но той държеше здраво, преди да беше паднало и разсипало.
- Мамка му. - извика Алекс, който се хвана за главата. Това беше едно от най-скъпите удоволствия, а вече дори го нямаше.
- Тъп ли си, това беше от най-доброто производство, знаеш ли колко платих за това .. - ядосано говореше Клийс, който сложи ръце в дънките си.
- Браво, браво ..

При думите му , че ги е дрогирвал , за да ми пуснат наистина ме изкара извън нерви. Приближих се още до него, стиснах ръката си в юмрук и го фраснах в лицето. Потече му кръв от носа.
- Осъзнай се малко момченце! - изкрещях му.
- И тъпия в случая си ти, а не аз .. - посочих го с пръст.
- Ти си един страхливец , който го е страх да живее , който търси утеха в наркотиците и пиенето, който се самозалъгва , че всичко е наред и не осъзнава , че проваля живота си! - продължавах да му крещя.
Усетих , че телефона ми звъни. Беше от Сойър. Нямах време да говоря , затова й написах съобщение къде съм.

Секунди след като бях излязла от вкъщи след един натоварен ден, звъннах на Чейс, който не бях виждала цял ден. Къде се губеше това момче?
Изваждайки пуснатия на вибрация телефон, забелязах пропуснати повиквания от всеки друг, но не и Чейс. Набрах го, за да разбера къде е, но той естествено ми затвори. "О, идеално!" помислих си.
След минута дойде съобщение, в което Чейс описваше мястото, на което е.

Когато пристигнах на мястото в централния парк, пред очите ми се разкри много интересна гледка. Чейс беше се нахвърлил на брат си, който пък изглеждаше като надрусан.
-Какво става?-попитах, приближавайки се и заставайки между двамата.-Пак ли се карате?

След толкова приятния удар от брат си, Алекс леко се подхлъзна на замразения под и сложи ръка на носа си. Йъп, беше вече потекла глупавата кръв от никъде, но пък си беше леко болезничко. Е Алекс нямаше да стой само така, но за жалост, Сойър бързо дойде и прекрати всичко, преди да беше започнало.
- Мръдни, блонди. - промълви Алекс, като леко я избута и се нахвърли на брат си. Я виж ти, чувството било много приятно. Глупавото беше, че доста бързо щеше да свърши, щом гаджето на Чейс беше тук. Нали да се погрижи за всичко, да не е наранено. Ау, малко кръв по бялата му ризка, щеше да я изпере ли.
- По-добре да проваля живота си, от колкото да се правя на един загубеняк. - прошепна в ухото му, като Чейс вече усети силата на Алекс в следващия удар, който .. беше към носа/устата.

Ударът от Алекс не беше толкова силен , но пък достатъчно , за да ми цепне горната устна. Но нямаше проблем , можехме да се бием и цяла нощ. Само дето Сойър беше тук и щеше да ни попречи.
- Добър удар, брат ми. Но все още се биеш като момиченце. - засмях му се като държах единия си пръст на устната си.
Отново тръгнах към него, ударих го в лицето , около окото/бузата.
Погледнах към Сойър, която ни гледаше отстрани , не трябваше да идва и да става свидетелка на това.
- Не трябваше да идваш тук. По-добре тръгвай, веднага щом се прибера ще ти се обадя. - казах ядосано , но не беше те причината , а брат ми.

Започвах да се вбесявам. Какво им ставаше и на двамата? Вярно, не се разбираха, но да се сбият - това не го разбирах. Как можеше двама братя да се мразят така? Въпреки всичко те бяха братя и не можеха да избягат от това.
Изведнъж тялото ми се наля с някаква сила, може би адреналин и без да се замисля застанах между двамата, разпервайки ръце.
-Спрете! Не виждате ли, че се държите като пълните хлапаци?-защо ли питах?! Те най-вероятно си го знаеха.-Ти..-погледнах Алекс.-...вониш на евтин алкохол. А ти...-погледнах Чейс.-..не знам защо му се хващаш на пиянските истории. Осъзнайте се!

Алекс вече се ядоса. Нямаше кой да го контролира в момента, а тази глупава реч на Сойър беше повече от достатъчна. Нямаше така да свърши, защото това беше само началото. Клийс се изправи, като въздъхна и изплю кръвта, като избърса устата си и погледна злобно Чейс. Щеше да си плати още повече за това, което направи или .. да.
- Знаеш ли, какво Сойър? Майната ти. Поне веднъж остави всичко и си гледай работата. Не ме интересува каква си или прочие, в момента съм бесен и на двама ви, особено на брат си. А ти. - говореше Алекс, като измести погледът си към Чейс и се изтупа. - а ти .. просто си го заслужаваш. - говореше Алекс като го бутна и го изрита няколко пъти в корема.
- Хубаво ли ти е? - говореше Алекс, като видя, че Сойър го хвана, опитвайки се да го спре. Нее, Клийс нямаше никакво намерение.
- Стига си се правила на света Мария. - извика по Сойър, като рязко се дръпна и отиде в единия край на малкото мостче, хващайки се за главата. Нещо го беше прехванало, явно.

Брат ми ме изкара извън контрол. Бях толкова бесен , че в момента нищо не ме интересуваше освен да го пребия от бой. Засилих се с главата напред и се нанизах в корема му , при което и двамата бяхме на земята.
- Да , много ми е хубаво! - изкрещях му в лицето и му плеснах леко момичешко шамарче.
Бях полудял от яд, не бях на себе си. Знаех какво ще последва със Сойър след тази вечер - всичко щеше да свърши, още преди да е започнало.
Но не ми пукаше. Изправих се и започнах да ритам Алекс в корема и гърба , а той започна да се гърчи на земята. Ядът ми беше по-силен от мен и не можех да спра. Погледнах към Сойър , мисля , че беше започнала да плаче и беше страшно объркана. Не знаеше какво да прави. Но не й обърнах внимание за дълго. Наклоних главата си към брат ми :
- Искаш ли още , скъпи братко? - попитах го все още ядосан като го бях хванал за косата.

Молех се да спрат иначе някой щеше да влезе в болница.
Бях и много объркана. Какво беше накарало и двамата да полудеят? Не така трябваше да се държат двама братя, беше просто супер тъпо.
Изведнъж Чейс наистина полудя. Започна да удря със доста сила Алекс, а от очите ми започнаха да се стичат сълзи.
-Моля те Чейс, спри! Ще го вкараш в болница!-малко колебливо се приближих до Чейс и сложих ръка на гърдите му.-Моля те...

Чейс продължаваше да удря и рита Алекс в стомаха и кръста, докато Клийс се гърчеше от болка. Признаваше си, че ритниците му бяха доста силнички и с голямата енергия, Алекс беше достатъчно осакатен.
Алекс нямаше сила да стане. Лежеше на студения мост, чувайки гласовете на Чейс и Сойър, която май беше започнала да плаче. Той леко се отлепи, като се опита да се повдигне, но някой го изрита в главата и това беше последното, от което се нуждаеше точно в момента. Алекс стисна зъби, като се хвана за малкото мостче и въздъхна, продължавайки да плюе през него кръвта смесена с алкохола.
- Кучи син. - промълви Алекс, като се хвана за главата.

Погледнах брат си докато ставаше. Все още се чудех какво ме беше прихванало в онзи момент, та не можех да спра.
Когато усетих ръката на Сойър върху гърдите си се спрях. Знаех, че ако не престана тя също може да пострада , а не исках.
Обърнах се с лице към нея и обхванах лицето й с ръцете си като бършех сълзите й.
- Шшшш , не плачи .. - казах виновно докато я гледах в очите. Впих устните си в нейните , за да я успокоя.
- Спокойно .. Съжалявам , изпуснах си нервите , не знам какво ме прихвана .. - шепнех й обяснително като не преставах да я милвам.
Зад нас се чуваше Алекс , който продължаваше да плюе кръв смесена с алкохол.
- Копеле. - казах под носа си гледайки към него.

-Няма нищо..-казах тихо, отвръщайки на целувката.-...поне за мен.
Погледнах Алекс, който се опитваше да се изправи, а по него имаше доста кръв.
-Ще му помогна.-предупредих Чейс и се откъснах от него, клякайки до Алекс.
Извадих от чантата си кърпички и лепенки. Все пак ходех на танци - нямаше как да не нося със себе си тези неща.
-Не пипай раните..-казах на Алекс и започнах да попивам кръвта от лицето му.-Много ли те боли?

Алекс за момент спря да мърда, леко му се зави свят. Незнаеше дали да отвори очи, но всичко му се пребърна, а Сойър се правеше на миличко ангелче и се правеше, че й пука. Алекс избърса с ракава кръвта по лицето, нервейки се на Сойър още повече, като се опитваше да му помага. Излишно.
- Я се махай. - промълви той, като я бутна от себе си и се опита да се изправи, хващайки се за кръста. Май всичко това което спретнаха двамата братя беше в малко повече, но нямаше смисъл да продължават, можеби.
- Доволен ли си? - каза Клийс, поглеждайки към брат си.

Пуснах Сойър да отиде при Алекс макар да нямах особено желание. Бях сигурен, че това му е добре дошло , за да се направи на жертва пред нея, но уви .. незнайно защо той я бутна , отпрати я.
- Доволен съм. - направих му тъпа усмивка и се ухилих като първия идиот.
Тръгнах към тях и спрях на няколко крачки по - надалеч.
- Остави я да ти помогне .. или ще те откарам в болница! - казах му заповеднически.
Надявах се да приеме помощта на Сойър и да не съм му направил нещо сериозно. В противен случай можеше да се наложи Алекс да прекрати с танците.

-Алекс, разбира се, че ми пука..-казах тихо и отново понечих да почистя останалата кръв по лицето му.-Ако се дърпаш ще ядеш пердах и от мен.-започнах да чистя леко, без да натискам много, защото щеше да го боли, а аз не исках това.
След като приключих, се изправих и подадох ръка на Алекс, но след като той не я хвана се отдалечих и застанах до Чейс.
-После ще ми обясниш какво е станало, нали?

Алекс стоеше, гледайки Сойър и Чейс. Не му се занимаваше повече с тях, затова просто седеше и гледаше напред, слушайки техния разговор. Не, нямаше да се меси, просто му бе писнало от всякакви като тях двамата.
- Знаете ли какво? - промълви Алекс, а те се обърнаха към него, като Чейс придърпа Сойър до него и обгърна тялото й.
- Вие сте .. перфектни един за друг. - говореше Алекс с една усмивка, като отново погледна напред и сложи ръце на колената си, протягайки ги.
- Вече ви разбирам пре-до-ста-тъч-но. - говореше леко накъсливо, вече без смисъл. Успя да се изправи с доста мъки, слагайки ръка на кръста си.
- И брат ми, не ми я води у нас, ако не искаш да ти я надрусам. - иронично се усмихна и на двамата.