Central Park/Alex's house. 2011

Сойър дойде и застана до мен след като Алекс категорично отказа да му се помогне. Но негова воля , нямаше да го насилвам за нищо.
- Разбира се, ще ти обясня, но след като се приберем. - казах й.
- Ако искаш мога да те закарам до вас и ще говорим. - предложих й и се усмихнах.
Брат ми започна да говори още щуротии , явно искаше да ме ядоса и отново да ме предизвика , но нямаше да му го позволя.
- Алекс - казах му със спокоен глас - Не искам да продължаваме да се държим като деца, това днес стига.
- Предлагам ти да те откарам до вас и може би ще говорим когато изтрезнееш. - предложих му като се надявах да се съгласи. Ако тръгнеше да се прибира сам нямаше да стигне до никъде. Дори си ми мина през главата, че може да падне някъде по пътя и да не стане повече. Тази мисъл ме ужаси.

-Хайде Алекс, не се прави на голям мъжкар, той ти е брат.-говорех, гледайки Алекс.-И не, може би не сме перфектни един за друг, защото никога няма перфектни двойки. Така че спри да упрекваш хората и се вземи в ръце, защото да се друсаш, да пиеш и да се правиш на много отворен не е нищо хубаво. Може да изхвърчиш от групата, ако някой те хване така.-не усетих как се бях ядосала и как говорех без никаква мила нотка.-Сега приеми помощта на Чейс и се прибери у дома, защото ако не те закара той, ти едва ли ще се прибереш скоро.

Aлекс се хвана за моста, като през цялото време слушаше речта на Сойър, но в главата му беше само едно "бла бла бла бла бла.."
- Групата е последното нещо, за което ще ми пука ако ще пукна. - усмихна се, като закопча якето си поради студения вятър, който обля тримата в парка и сложи ръце в джобовете си, усещайки още гадната болка в с кръста и стомаха.
- И ще дам брат ми да ме закара, единствено и само, защото кл-ключовете на колата незнам къде са а тя еетоо там. Така че.. - промълви в отговор Алекс, слизайки надолу по патеката много плавно, защото всеки момент щеше да се преобърне.
- Има перфектни, но все тая. Няма да се разберете скоро.

Зарадвах се от факта, че Сойър ме защити за това да закарам брат си до тях както и неговото съгласие по въпроса.
- Студено ли ти е ? - попитах я като забелязах как леко потрепна от студения вятър.
Всичко станало тази вечер беше една голяма глупост като се замислех , но нямаше връщане назад. А и това щеше да ни е за урок и на двамата. Както каза Сойър , той ми е брат и прекалих с боя тази вечер. "Но поне си изкарах яда" помислих си.
- Колата ми е ей там. - посочих близката уличка и тръгнахме на там.
- Алекс , нужда от помощ , за да вървиш ? - попитах го сериозно , но вътрешно умирах от смях. Сега гледах да съм доброто момче пред Сойър, достатъчно глупости за тази вечер казах си.

-Не, добре съм.-отговорих на Чейс и се усмихнах, но всъщност ми беше студено.
Някога ми омръзваше да съм толкова добра с всички, но трябваше да съм. Омръзваше ми да изричам мили думи на хора, които не ги оценяват и ме мразят.
Като се замислех, преди харесвах държанието на Алекс, но сега той не беше това момче, а сякаш беше непознат. Но пък може би се беше държал добре, само за да ме вкара в леглото, което така и не успя да направи.
В същия момент погледнах и Чейс, а в ума ми изникнаха много въпроси. Дали също се държеше добре, за да спи с мен? Дали му харесваше да е един пред мен, а различен пред другите?
-Чейс?-изведнъж произнесох името му, а той обърна глава към мен.-Нищо...
Отново погледнах Алекс, изчаквайки го да даде някой тъп отговор на въпроса на Чейс.

Aлекс горе долу успяваше да мине по заледения път, като гледаше постоянно краката си, за да не се хлъзне и да падне по задник, което .. стана точно преди 2 минути или повече .. няколко пъти, защото си пееше някакви глупави песнички който разсейваха съзнанието му и той се разконцентрираше от мисълта си да леда краката си. Погледна към Чейс и Сойър, който бяха малко по-отзад и сложи ръце в джобовете, вървеейки мирно, без да говори.
- Ами .. брат ми.. само ако залитна по-зле. - отговори Клийс, като започна да си играе с пръстена на ръката си. Дали беше хубава идея или не, усети приятния полъх на студ по задника си отново.
- Ще се изправиш ли? - попита Чейс, който погледна назад, след като го изпревариха. Алекс се опита, но се чу един .. доста лош шум.
- Ами .. залепнах. - промълви той, като започна да чува късането на шевовете по дънките.
- МАМКА МУУУ.

Въпреки отговора на Сойър, че не й е студено , аз знаех че е точно обратното. Свалих якето си и й го дадох да го облече.
- Не се опитвай да ме излъжеш , мога да чета мисли. - засмях се.
Вече започнах да се държа добре, защото аз самия го исках ,а не защото трябваше. До преди няколко дни исках просто да вкарам Сойър в леглото, но сега .. сега наистина я харесвах.
Когато тя изрече името ми не се сдържах и я целунах, впих устните си силно в нейните.
А Алекс , който вървеше малко по-напред от нас явно се разсейваше с нещо и не гледаше в краката си, заради което и падна по дупе. След няколко крачки същото действие се повтори. Попитах го дали ще се изправи , но когато той опита .. беше залепнал и се чу лошия звук от късането на шевовете на дънките му.
- По дяволите братле ! - извиках му нервно , а после се засмях.
Хванах го и го дръпнах рязко от земята , вече беше на краката си, но с един дребен проблем .. една голяма дупка на задника си. Не можах да се стърпя и започнах да се хиля.
- Хайде, да вървим по-бързо, за да не ти измръзне кльощавия задник. - казах като още се смеех и хванах брат си под рамо.
- В колата имам анцунг , ще ти го дам да се преоблечеш като стигнем. - предложих му.

Явно Чейс не ми бе повярвал, че не ми е студено и ми подаде топлото си яке. Аз го облякох и се загледах нанякъде докато не чух неговия смях.
Когато се огледах, видях Алекс залепнал на земята, а след това скърцащ звук на късане.
Чейс отново започна да се смее и дръпна Алекс от земята, след което всички започнахме да се движим още по-бързо към колата.
Когато влязохме, аз се настаних на мястото до шофьора (Чейс), а Алекс започна да се намъква в анцунга, който му даде брат му.
-Защо се напи?-попитах вече изтрезняващото момче и се обърнах назад.

Докато обличаше анцуга, Алекс се дразнеше от факта, че беше прекалено много по него. Затова колкото по бързо стигнеше до тях, щеше да се чувства по-добре. И Сойър започваше разпита, който Алекс не одобряваше добре.
- Виж какво, не съм тук да ме разпитваш затова си гледай пътя. - каза леко тъпо той и студено, като започна лека по лека да изважда колана и катарамата си от дънките, който вече за нищо не ставаха, затова отвори прозореца и ги изхвърли, оставяйки колана до седалката до него и сложи ръце на кръста леко раздвижвайки се от силната болка, която таеше в корема му и кръста.
До прозореца имаше кутия с цигари.
- Ъм, брат ми .. все пак мерси че спаси положението. - засмя се леко той, като взе кутията и извади една цигара.

Влязохме в колата като аз бях на шофьорското място, Сойър до мен, а Алекс на задната седалка, където се преобличаше.
- Братле , да не би да ти е къс анцунга? - попитах го като се смеех, а после обърнах главата си напред , за да си гледам пътя.
По едно време влезе студен въздух отзад, където беше Алекс. Погледнах за миг към него и го видях как мята дънките си през прозореца, а после отново го затвори.
- Алекс ! - изкрещях му. Видях как взе кутията ми с цигари оставена до прозореца, но нищо не му казах.
Продължих да карам към тях , но една полицейска кола тръгна след нас и ни направи знак да спра. Явно несъзнателно бях превишил скоростта.
- ПО ДЯВОЛИТЕ ! - извиках ядосано и спях колата.
Едно ченге дойде до колата , а аз свалих прозореца си.

-Документи за проверка..-каза тихо, но настоятелно добре оформения полицай, който стоеше точно до прозореца на Чейс, а той тръгна да ги търси и накрая ги намери.
-Има ли някакъв проблем?-запита след това и се подсмихна.
-Така, излезте от колата.-заповяда униформеният и направи някакъв знак на своя колега.
Двамата с Алекс се спогледахме и зачакахме да видим какво ще стане.
След малко полицаят се върна със някаква странна машинка и даде някаква команда на Чейс.
-А той пил ли е?-запитах Алекс. Може би знаеше.

Aлекс гледаше как Чейс излезе от колата, но на въпроса дали е пил, и той нямаше отговор. Но едва ли щяха да се разминат само с това, затова Алекс щеше да излезе с тежката артилерия, която .. можеби .. в този случай нямаше да мине. Той излезе от колата, отивайки до полицайте и сложи ръце на рамената, обгръщайки ги приятелски. Е, беше моментът на истината, който можеби щеше да предизвика .. последици.
- Чички, мили мой колеги .. - започна много убеждително, като започна да смъква анцунга, който постянно му се покачваше. Те го огледаха, като леко се засмяха.
- Значи вие, ще ми киснете тука, да видите тоя дали е пил, докато жена ми е в колата и РАЖДА, колеги? Вие нещо не сте наред. Тя 9 месеца ми пееше и сега режихте точно днес да ни спрете? Благодааааарско. И от радост го почерпих една биричка, но в последствие паднах по стълбите, разбих си устата, залепнах за пода, задникът ми е още мокър.. - каза той, като посочи задника си и въздъхна. - И ВИЕ ЩЕ МЕ СПРЕТЕ ЧИЧКИ ЛЮБИМИ, ДОКАТО ДЕТЕТО МИ СЕ РАЖДА?! - казваше Алекс, а Чейс се удари по главата още по-силно.
- А аз мислех .. да сте кръсници на мини Алекс. - каза той, като плясна с ръце. Но май номерът не мина както се очакваше ..
- Е .. мисля, че .. можем да вървим .. - каза той, като хвана Чейс и двамата леко се изнесоха към колата.
- Гледай го тва лапето. - засмяха се полицайте, като накараха Чейс пак да се върне при тях, а Алекс бързичко се прибра в колата.

Алекс дойде при мен и ченгетата отвън. Започна да говори пълни глупости , а единствената ми мисъл в този момент беше " Боже, с какво заслужих това наказание на име Алекс, мой брат?! " . Той започна да разиграва пълен театър. Когато влезе в колата бях безумно щастлив .. и се чудех как да оправя кашата му.
- Вижте хора, това е брат ми, а момичето в колата ми е гадже. Аз и тя не сме пили нито глътка, просто дойдохме да вземем Алекс от един купон и сега го прибираме у тях. - започнах да им обяснявам , надявайки се да ми повярват.
- А миризмата на алкохол от ризата ми .. брат ми случайно ме поля с едно шише бира , откъдето пиеше. - продължих с обясненията.
Двамата полицаи се изпогледаха и както разбрах от погледите им .. изобщо не ми повярваха. Отново заради Алекс и неговите щуротии! Ето и моята "награда" за месец - взета книжка. Изпросих си от полицаите да закарам колата до вкъщи, а те се смилиха и ми позволиха. Върнах се в колата.
- ЧУДЕСНО АЛЕКС, БРАВО БРАТЛЕ, НЕВЕРОЯТЕН СИ ! - извиках му ядосан и тръгнах отново, а Сойър мълчеше и не смееше да каже нито дума.

Когато Чейс се върна в колата беше много бесен. Какво ли бе станало? Вярно, Алекс бе излязъл и беше наговорил куп глупости, но да глобят брат му...беше странно. Не посмях да попитам защо е така бесен.
Пътувахме малко и усетих как Чейс започва да се поуспокоява.
-Какво стана?-попитах несигурно, даже страхливо, с треперещ глас.
В този момент видяхме алеята на красивата къща на Алекс.

Aлекс стоеше на задната седалка с цигара в ръка, като от време на време отваряше прозореца, за да се отмирише миризмата на пушек. И двамата - Чейс и Алекс, мълчаха без да кажат нищо. Просто тишината ги беше пробудила достатъчно, след малката случка с куките по средата на улиците.
- Нищо .. - отговори на въпроса на Сойър. - нищо общо с теб. - засмя се той, сещайки се какви простотий говореше на полицайте. Не, че беше в полза, но поне успяха да се измъкнат .. без инциденти.
- Слава на бога, че наще ни купиха приятни къщурки .. - каза той, като излязоха от колата и застана пред вратата, на буквата Р.
- Опа .. - Сойър и Чейс излезнаха от колата, като погледнаха Алекс с въпросителен поглед.
- Ключовете не са в мен .. Мисля, че .. останаха в дънките ..

Погледнах Сойър вече по-спокоен. Казах й , че после ще й разкажа какво стана. С Алекс не отронихме нито дума по пътя. Спряхме пред къщата му, слязохме от колата , а той каза просто "Опа" , при което и двамата със Сойър го погледнахме. Глупавия ми брат беше така добър и да хвърли ключовете си заедно със скъсаните си дънки. Приближих се до Сойър и взех една от фибичките й от косата. Тръгнах към входната врата и я отключих с фибичката.
- Когато изтрезнееш можеш да ми благодариш. - казах на Алекс с глупава физономия на лицето си.
Аз седях на вратата , а той влезе вътре като Сойър вървеше зад него. Когато мина край мен я хванах за ръката, за да спре. Внимателно върнах фибичката на същото място в косата й и я целунах.
- Хайде да влизаме. - казах тихо и тръгнахме като все още я държах за ръката.

Вече бяхме до къщата на Алекс, когато той съобщи на мен и Чейс, че е забравил ключовете си в скъсаните дънки, които излетяха през прозореца.
Чейс взе моята фибичка и без много усилие отключи, а когато влязохме ми я върна и двамата тръгнахме из къщата хванати за ръце.
-Може ли телефона ти да звънна на Тейлър, защото моя няма батерия?-попитах, а той се усмихна и ми го подаде.
След това двамата с Алекс тръгнаха към горния етаж. Явно Чейс го беше страх брат му да не падне по стълбите.
Докато опитвах да си спомня номера на приятелката си, на Чейс му дойде някакво съобщение, което автоматично се показа на екрана на прекрасния телефон.
" Чакам те вкъщи.. ПОБЪРЗАЙ!.. Хохо, Из"
-Какво по дяволите..?!-зададох въпроса на себе си, но всъщност не знаех отговора.
Явно беше наистина както бях започнала да се съмнявам.
Бързо се качих по стълбите и настигнах двете момчета, като подадох телефона на Чейс и заговорих с треперещ глас и сълзи на очи.
-Из те чака вкъщи, трябва да побързаш иначе ще и доскучае и може да си тръгне...-Чейс направи някаква странна физиономия и аз продължих.- А аз наистина те харесвах...Махам се от тук..-обърнах се толкова бързо, че не усетих как вървя по огромната алея на къщата на Алекс и ридая без да мога да се спра.

Алекс вървеше с Чейс по стълбите лека полека, държеейки се за парапета. Искаше възможно най-бързо да стигнеше до банята, за да може всичко .. да отиде на мястото си. И под това значеше, че всичкият този алкохол трябваше да излезе през устата. Последиците на напивето. Супер приятно чувство. ЛЕКОТА!
Изведнъж щом стигнаха вторият етаж, Сойър притича насълзена при двамата братя, давайки телефона на Чейс, говорейки нещо си там за .. Изи? Изи беше тук? Супер странно. Алекс прехапа устни, като видя объркания поглед на Чейс и преглътна.
- Махам се оттук. - каза момичето, като тръгна да бяга по стълбите на път за алеята. Чейс тръгна след нея.
Алекс, който се опита сам да повърви, влезе в стаята си, като взе бутилката водка и отиде в банята, където клекна над тоалетната и започна голямото измъчване .. за лекота.
- С нещо трябва да си промивам устата все пак. - каза той на глас, като глътна голяма глътка от водката за да промие вкуса на гнусотията.
- Пак действа. - засмя се той на себе си, но бързо беше прекъснат от глупавия му стомах.

Подадох телефона си на Сойър , за да звънне на Тейлър и тръгнах с брат си по стълбите. Реших да му помогна да се качи , че с неговия късмет .. най-много да падне с главата надолу. Бяхме стигнали почти до горе , когато Сойър се затича към нас нагоре по стълбите. Подаде ми телефона , каза ми няколко неща през сълзи и излезе от къщата. Набързо погледнах телефона си и видях съобщение от Изи - явно пак беше направила някаква глупост и щеше да остане в къщи. Прибрах телефона си в джоба и оставих Алекс на стълбите да се оправя сам. Пък и нямаше още много .. около 3-4 стъпала. След миг също излетях от къщата , гонейки Сойър по алеята на брат си.
- Сойър. - казах й , за да спре. - Сойър ! - извиках по-силно , но тя отново не спря. Тръгнах да бягам по-бързо и я настигнах.
- Аз .. аз мога да ти обясня този СМС ! - казах гледайки я тъжно в очите.
- Изи е моя братовчедка .. - отроних с тих глас , надявайки се да ми повярва.

-Ако попитам Алекс, ще отговори ли същото? Че тази Изи е ваша братовчедка? Съмнявам се...-въздъхнах и започнах да отстъпвам назад.-Моля те, остави ме. Недей да обясняваш нищо. Ясно ми е...-подсмръкнах и отново се обърнах и затичах. Не исках да чувам и дума. Той ме лъжеше. Знаех го от самото начало, но се лъжех. Двамата с брат си бяха еднакви, бяха с мен само, за да им пусна. Бях радостна само, че не бях направила тази грешка..
Когато стигнах до ъгъла на улицата, без да поглеждам назад се опрях на стената и започнах отново да ридая, без да зная защо.

Както си и помислих - тя не повярва на нито една моя дума. Отново тръгна да бяга , но забелязах , че спря в дъното на улицата като дори не погледна насам. Затичах се към нея, не след дълго бях там.
- Сойър , моля те. Предполагам какво си мислиш, но не е вярно. - започнах да говоря с още по-тъжен глас.
- И да, ако попиташ Алекс той също ще потвърди , уверявам те. - погледнах я като не знаех какво още да кажа.
Изи беше нацелила точния момент, за да прати това глупаво съобщение .. Ами и ако Алекс отречеше? "По дяволите , колко по-лошо можеше да стане от това ?" запитах се докато чаках Сойър да каже нещо. Наистина я харесвах , да в началото може би бях с нея, само за да я примамя да спи с мен , но после .. после започна наистина да ми харесва и не исках да я изгубя.

След малко Чейс дотича отново и започна да се обяснява, а аз го погледнах с който казваше "нарани ме, но ти вярвам".
-Не искам да питам Алекс нищо, защото ти вярвам.-въздъхнах, започвайки да се поуспокоявам.-Наистина не искам да се караме, но просто този СМС...Съжалявам, че отначало не ти повярвах.-въздъхнах и се приближих до Чейс, като го целунах леко, след което го хванах за ръката.
-Ще се връщаме ли вътре?

- Да, не бил искал да оставяме Алекс сам тази вечер. Беше доста зле и не искам и да си помислям каква глупост още може да направи. - отвърнах й като я държах за ръка.
Вървяхме бавно по пътя обратно като студения вятър разпиляваше косата й. Сойър беше прекрасна. Радвах се, че ми повярва.
След малко бяхме отново в къщата на Алекс. Аз седнах на дивана и пуснах телевизора. Погледнах към Сойър като все едно казвах "ела да гледаме заедно, не хапя" и се усмихнах.

Отново се върнахме в къщата и Чейс се настани на дивана, включи телевизора и ме погледна. Аз се приближих и седнах, като се сгуших в него. Харесваше ми да съм в прегръдките му, чувствах се сигурно, уютно и топло. Въпреки да бяхме в къщата пак ми беше студено. Все пак вечерите бяха доста студени за разлика от деня.
След малко Алекс се появи все още поклащайки се. Това момче наистина ме притесняваше, не беше чак такъв когато се запознахме.
-Какво му става напоследък?-запитах тихичко Чейс, гледайки Алекс.

Щом Алекс привърши .. лекотата го лъхна приятно. Само, че си изми зъбите, защото всичко беше отвратително. Щом привърши, отиде горе долу към стаята си, където съблече неудобния анцунг на брат си, вадейки неговите дрехи. Грабна сивия голям анцунг и го навлече, като обу някакви други кецове, който не бяха заснежени от студа и наметна някаква тениска, все още носейки бутилката водка за провмивка. Взе легена, който седеше до леглото му ежедневно в трудни дни и .. нощи, и тръгна по стълбите бавно, но забърза. И забързването си каза думите. Малко се потърбуши по стълбите, падайки по глава надолу, но нищо му нямаше. Но реакцията на Чейс беше уникална. Един шамар пред лицето си.
- Нищо ми няма. Жив съм. - каза той, като отстави бутилката на масата, метна легена до себе си и седна на канапето, което беше отдалечено от дивана, слагайки ръка на лицето си.
- Вижте, добре съм .. облечен, перфектно. - каза той, като усети, че нещо по врата го гъделичкаше. Мааалко бяхме облекли тениската на обратно.
- Мне, прекалено ме мързи да се сълбека. - говореше сам на себе си, като Сойър и Чейс го гледаха леко стреснато.